Барон Август фон Розентал е руски дворянин от полски произход, който е завладян от идеите на "свободната мисъл". През лятото на 1855 година той освобождава своите крепостни селяни, след смъртта на цар Николай I и в края на Кримската война .
Барон Август фон Розентал е роден около 1828 г. в Русия, Киевска губерния и е починал приблизително 1888 г. в град Враня в България при тифусна епидемия на своя лекарски пост. Той произхожда от чешкия пански род Розентал [Рожмитал или Rosental], който освобождава от зависимост и дава права на бюргерите си още в 16-ти век. Родът емигрира в Полша след победата на император Фердинанд II в битката при “Бела Планина” през 1620 година.
Ранни сведения за Август Розентал могат да се намерят в стиховете на Николай Добролюбов “К Розенталю”. През 1855 года, след като завършва Киевския университет, където е и член на “Кирило-Методиево дружество”, той дава свобода на своите крепостни селяни. Той прави прокламация в която заявява, че свободата на селячеството не е работа на царя и на централната власт, а може да се даде и индивидуално от полскаташляхта. За тази си дейност той е бил наказан с изпращане в Сибир. Какво се случва двайсет години след изпращането му в Сибир и неговото освобождение, информация за това може да се намери в съвременния печат на Сърбия, където той се появява като лекар кинези-терапевт, учил в Пекин, но без лекарски диплом. Спрямо него е било повдигнато обвинително дело в Кралство Сърбия, на 23 август 1882, за практикуване на лекарска практика без разрешение и с последвало наказание от 100 гулдена и иск за екстрадиране от страната. Пред съда той се защитава,че правата за практиката са му отнети още в Киев и преди да бъде изпратен в Сибир и че той не е мошеник и евреин, а поляк и католик и в допълнение руски благородник.
След като негови последователи заплащат глобата, Август Розентал заедно със съпругата си и шестте си деца, три момчета и три момичета се мести в новоосвободеното Княжество България. Розентал е поклонник на “свободната мисъл” и там той се явява като един от основателите на анархизма в страната, заедно със Спиро Гулабчев, последовател и на сиромахомилството. Покрай приятелството му с д-р Николай Судзиловски, който е руски анархист и е близък приятел на Ботев, още от Одеската гимназия, той прави опит да се свърже в България и с останалите живи Ботеви приятели. Те след Освобождението на България заедно с д-р Август фон Розентал и Спиро Гулабчев поставят началото на организираното анархистическо движение. След кратко спречкване с тогавашния министър председател Стамболов, Август Розентал е изселен от София в град Враня където намира и смъртта си при борба с разразилата се там тифусна епидемия.
Синът му - Август Розентал е български художник и поет.
- Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- Август Розентал умира за България
- Китајска медицина у Србији и случај доктора Розентала
- ВНЕШНЯЯ ПОЛИТИКА ПАПСТВА В КОНЦЕ XVI - ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЕ XVII в.
- Н. А. Добролюбов-поэт
- Geschichte des Hauses Habsburg
- Des böhmischen Herrn Leo's von Rožmital Ritter-, Hof- und Pilger-Reise durch die Abendlande (1465 - 1467)
- ЛЕГЕНДА ЗА ТАЙНСТВЕНИЯ РИЦАР
Юлий Цезарь Августов Розенталь (болг. Юли-Цезар Августов Розентал; 14 июня1872, Иркутск, Россия — 12 сентября 1903, Луково, ныне община Кратово,Македонии) — болгарский поэт-революционер. Брат художника Августа Розенталя.
Родился в семье польского революционера Августа Розенталя, отбывавшего сибирскую ссылку. В 1880 г. семья Розенталей переселилась в Болгарию. Окончил габровскуюгимназию, был учителем в разных болгарских городах, поступил на юридический факультет в Софии, но во время революционных движений болгар в Македонии записался в число повстанцев. Погиб вместе с главным вождём восстания Николой Дечевым.
Сборник элегий, социальных и эпических песен, сатир Розенталя был собран и напечатан посмертно в книге «Недопетые песни» (болг. Недопети песни), подготовленной Антоном Страшимировым.
Август Розенталь — художник, родился в 1876 году в Иркутске в семье сосланного в Сибирь польского революционера Августа фон Розенталя. Он является братом поэта и революционера Юлия Цезаря Розенталя. В 1880 году семья переехала в Болгарию. С августа 1896 Розенталь обучался в государственной школе (в настоящее время Национальная академия искусств). Работал учителем в Добриче, где женился на Костенцевой Райне, дочери Михаила Костенцева. Писал иконы для храмов Батака, Пещеры иКремиковского монастыря. Является автором проектов церквей и их иконостасов в Пожарево и Званичево. В 1909—1912 годы принимал участие в росписи икон из церкви Александра Невского в Софии. Во время балканской войны он воевал добровольцем в Болгарской армии и был убит в бою в Гечкинли 9 ноября 1912 года. Большая часть произведений Розенталя были уничтожены во время бомбардировок в Софии во время второй мировой войны.
- Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- Август Розентал умира за България
- Moят рoдeн грaд Сoфия, Рaйнa Кoстeнцeвa
